1.
коча̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. коча̀ни, (два) коча̀на, м.
1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят.
2. Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.
3. Зелка зеле. Купих два кочана зеле.
мн. коча̀ни, (два) коча̀на, м.
1. Тесте от свързани в единия край разписки или билети.
2. Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят.
2. Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.
3. Зелка зеле. Купих два кочана зеле.
мн. коча̀ни, (два) коча̀на, м.
1. Тесте от свързани в единия край разписки или билети.
2. Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
Грешни изписвания (1)
- кучан