кохорта

Речник на българския език

кохо̀рта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кохо̀рти, ж. Група от хора, обединени от лидер, действащи заедно за свои интереси с нечестни средства. Кохортата на главния прокурор.

Грешни изписвания (3)

  • кохортъ
  • кухорта
  • кухортъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-хор-та
членувано ко-хор-та-та
мн.ч. ко-хор-ти
членувано ко-хор-ти-те
звателна форма