кофеин

Речник на българския език

кофеѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възбуждащо вещество, което се съдържа в зърната на кафето и в листата на чая и се използва в медицината.
прил. кофеѝнов, кофеѝнова, кофеѝново, мн. кофеѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • кофиин
  • куфеин
  • куфиин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-фе-ин
непълен член ко-фе-и-на
пълен член ко-фе-и-нът
мн.ч. ко-фе-и-ни
членувано ко-фе-и-ни-те
бройна форма ко-фе-и-на
звателна форма