которка

Речник на българския език

ко̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • которкъ
  • котурка
  • котуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-тор-ка
членувано ко-тор-ка-та
мн.ч. ко-тор-ки
членувано ко-тор-ки-те
звателна форма