котлон

Речник на българския език

котло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. котло̀ни, (два) котло̀на, м.
1. Преносим домакински нагревателен уред за приготвяне на храна. Електрически котлон. Газов котлон. Готвя на котлон.
2. Разг. Нагряваща се плоча на електрическа печка. Имам печка с три котлона.
същ. умал. котло̀нче, мн. котло̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • кутлон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кот-лон
непълен член кот-ло-на
пълен член кот-ло-нът
мн.ч. кот-ло-ни
членувано кот-ло-ни-те
бройна форма кот-ло-на
звателна форма