котлет

Речник на българския език

котлѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. котлѐти, (два) котлѐта, м.
1. Печена пържола с ребро.
2. Месото, от което се прави тази пържола. Купих два килограма котлети.

Грешни изписвания (1)

  • кутлет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кот-лет
непълен член кот-ле-та
пълен член кот-ле-тът
мн.ч. кот-ле-ти
членувано кот-ле-ти-те
бройна форма кот-ле-та
звателна форма