котен

Речник на българския език

1. котен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-тен
непълен член кот-ния
пълен член кот-ни-ят
ж. р. кот-на
членувано кот-на-та
ср. р. кот-но
членувано кот-но-то
мн. ч. кот-ни
членувано кот-ни-те

2. котен — мин. страд. прич. м. р.

котен е производна форма на котя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки