котелен

Речник на българския език

котѐлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. котѐл

Грешни изписвания (3)

  • котелин
  • кутелен
  • кутелин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-те-лен
непълен член ко-тел-ния
пълен член ко-тел-ни-ят
ж. р. ко-тел-на
членувано ко-тел-на-та
ср. р. ко-тел-но
членувано ко-тел-но-то
мн. ч. ко-тел-ни
членувано ко-тел-ни-те