котвен

Речник на българския език

ко̀твен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • котвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кот-вен
непълен член кот-ве-ния
пълен член кот-ве-ни-ят
ж. р. кот-ве-на
членувано кот-ве-на-та
ср. р. кот-ве-но
членувано кот-ве-но-то
мн. ч. кот-ве-ни
членувано кот-ве-ни-те