котангенс

Речник на българския език

кота̀нгенс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В тригонометрията — функция на остър ъгъл, която се определя от отношението на прилежащия към този ъгъл катет към срещулежащия катет.

Грешни изписвания (3)

  • котангинс
  • кутангенс
  • кутангинс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-тан-генс
непълен член ко-тан-ген-са
пълен член ко-тан-ген-сът
мн.ч. ко-тан-ген-си
членувано ко-тан-ген-си-те
бройна форма ко-тан-ген-са
звателна форма