костур

Речник на българския език

1. косту̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кустур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-тур
непълен член кос-ту-ра
пълен член кос-ту-рът
мн.ч. кос-ту-ри
членувано кос-ту-ри-те
бройна форма кос-ту-ра
звателна форма

2. Косту̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кустур