костница

Речник на българския език

ко̀стница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀стници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи. Костницата на връх Столетов.

Грешни изписвания (7)

  • коснеца
  • коснецъ
  • косница
  • косницъ
  • костнеца
  • костнецъ
  • костницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-т-ни-ца
членувано кос-т-ни-ца-та
мн.ч. кос-т-ни-ци
членувано кос-т-ни-ци-те
звателна форма