космонавтика

Речник на българския език

космона̀втика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика.

Грешни изписвания (31)

  • космонавтека
  • космонавтекъ
  • космонавтикъ
  • космонафтека
  • космонафтекъ
  • космонафтика
  • космонафтикъ
  • космунавтека
  • космунавтекъ
  • космунавтика
  • космунавтикъ
  • космунафтека
  • космунафтекъ
  • космунафтика
  • космунафтикъ
  • кусмонавтека
  • кусмонавтекъ
  • кусмонавтика
  • кусмонавтикъ
  • кусмонафтека
  • кусмонафтекъ
  • кусмонафтика
  • кусмонафтикъ
  • кусмунавтека
  • кусмунавтекъ
  • кусмунавтика
  • кусмунавтикъ
  • кусмунафтека
  • кусмунафтекъ
  • кусмунафтика
  • кусмунафтикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-мо-нав-ти-ка
членувано кос-мо-нав-ти-ка-та
мн.ч. кос-мо-нав-ти-ки
членувано кос-мо-нав-ти-ки-те
звателна форма