коситба

Речник на българския език

косѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. косѝтби, ж.
1. Косене на сено или на други тревисти растения.
2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.

Грешни изписвания (3)

  • коситбъ
  • куситба
  • куситбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-сит-ба
членувано ко-сит-ба-та
мн.ч. ко-сит-би
членувано ко-сит-би-те
звателна форма