косинус

Речник на българския език

ко̀синус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него катет към хипотенузата.

Грешни изписвания (3)

  • косенос
  • косенус
  • косинос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-си-нус
непълен член ко-си-ну-са
пълен член ко-си-ну-сът
мн.ч. ко-си-ну-си
членувано ко-си-ну-си-те
бройна форма ко-си-ну-са
звателна форма