косачка

Речник на българския език

коса̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коса̀чки, ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения.

Грешни изписвания (3)

  • косачкъ
  • кусачка
  • кусачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-сач-ка
членувано ко-сач-ка-та
мн.ч. ко-сач-ки
членувано ко-сач-ки-те
звателна форма