кос

Речник на българския език

1. кос съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀сът, ко̀са, мн. ко̀сове, (два) ко̀са, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд.



ко̀са, ко̀со, мн. ко̀си, прил. Който е наклонен, полегат (към някаква повърхност), не отвесен. Коси слънчеви лъчи. Кос поглед.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос
непълен член ко-са
пълен член ко-сът
мн.ч. ко-со-ве
членувано ко-со-ве-те
бройна форма ко-са
звателна форма

2. кос прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ко̀сът, ко̀са, мн. ко̀сове, (два) ко̀са, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд.



ко̀са, ко̀со, мн. ко̀си, прил. Който е наклонен, полегат (към някаква повърхност), не отвесен. Коси слънчеви лъчи. Кос поглед.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кос
непълен член ко-сия
пълен член ко-си-ят
ж. р. ко-са
членувано ко-са-та
ср. р. ко-со
членувано ко-со-то
мн. ч. ко-си
членувано ко-си-те

3. Кос географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение