коруба

Речник на българския език

кору̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кору̀би, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • корубъ
  • куруба
  • курубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ру-ба
членувано ко-ру-ба-та
мн.ч. ко-ру-би
членувано ко-ру-би-те
звателна форма