короноване

Речник на българския език

короноване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ро-но-ва-не
членувано ко-ро-но-ва-не-то
мн.ч. ко-ро-но-ва-ния
членувано ко-ро-но-ва-ни-я-та