коронован

Речник на българския език

1. короно̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • короновън
  • корунован
  • коруновън
  • куронован
  • куроновън
  • курунован
  • куруновън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ро-но-ван
непълен член ко-ро-но-ва-ния
пълен член ко-ро-но-ва-ни-ят
ж. р. ко-ро-но-ва-на
членувано ко-ро-но-ва-на-та
ср. р. ко-ро-но-ва-но
членувано ко-ро-но-ва-но-то
мн. ч. ко-ро-но-ва-ни
членувано ко-ро-но-ва-ни-те

2. коронован — мин. страд. прич. м. р.

коронован е производна форма на короновам (мин. страд. прич. м. р.).