коронка

Речник на българския език

коро̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коро̀нки, ж.
1. Малка корона.
2. Външната част на зъб, без корена.
3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го предпази или да задържа протеза. Златна коронка.

Грешни изписвания (3)

  • коронкъ
  • куронка
  • куронкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рон-ка
членувано ко-рон-ка-та
мн.ч. ко-рон-ки
членувано ко-рон-ки-те
звателна форма