коронен

Речник на българския език

коро̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

коро̀нна, коро̀нно, мн. коро̀нни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение.
Коронен съвет. — В монархическите страни — съвет, председателстван от монарха.
Коронен номер.Ирон. За нередна постъпка — любимата за някого, повтаряща се . Коронният му номер е да забрави, че ще ходим на театър.

Грешни изписвания (3)

  • коронин
  • куронен
  • куронин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ро-нен
непълен член ко-рон-ния
пълен член ко-рон-ни-ят
ж. р. ко-рон-на
членувано ко-рон-на-та
ср. р. ко-рон-но
членувано ко-рон-но-то
мн. ч. ко-рон-ни
членувано ко-рон-ни-те