корозив

Речник на българския език

корозив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • корозиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ро-зив
непълен член ко-ро-зи-ва
пълен член ко-ро-зи-вът
мн.ч. ко-ро-зи-ви
членувано ко-ро-зи-ви-те
бройна форма ко-ро-зи-ва
звателна форма