корнер

Речник на българския език

ко̀рнер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • корнир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-нер
непълен член кор-не-ра
пълен член кор-не-рът
мн.ч. кор-не-ри
членувано кор-не-ри-те
бройна форма кор-не-ра
звателна форма