кормуване

Речник на българския език

корму̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • кормувани
  • кормувъне
  • кормувъни
  • курмуване
  • курмувани
  • курмувъне
  • курмувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-му-ва-не
членувано кор-му-ва-не-то
мн.ч. кор-му-ва-ния
членувано кор-му-ва-ни-я-та