кормилен

Речник на българския език

кормѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кормилин
  • курмилен
  • курмилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кор-ми-лен
непълен член кор-мил-ния
пълен член кор-мил-ни-ят
ж. р. кор-мил-на
членувано кор-мил-на-та
ср. р. кор-мил-но
членувано кор-мил-но-то
мн. ч. кор-мил-ни
членувано кор-мил-ни-те