корков

Речник на българския език

ко̀рков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. корк

Грешни изписвания (3)

  • коркув
  • коркоф
  • коркуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кор-ков
непълен член кор-ко-вия
пълен член кор-ко-ви-ят
ж. р. кор-ко-ва
членувано кор-ко-ва-та
ср. р. кор-ко-во
членувано кор-ко-во-то
мн. ч. кор-ко-ви
членувано кор-ко-ви-те