корито

Речник на българския език

корѝто съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. корѝта, ср.
1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане на бебе, както и за хранене на животни.
2. Отлят от бетон (или издълбан от камък) продълговат съд под крана или чучура на чешма на открито. Чешмата има няколко корита за поене на добитък.
3. Леговище на река. Коритото на река Янтра.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кориту
  • курито
  • куриту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ри-то
членувано ко-ри-то-то
мн.ч. ко-ри-та
членувано ко-ри-та-та