коренячка

Речник на българския език

кореня̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кореня̀чки, ж. Жена кореняк.

Грешни изписвания (7)

  • коренячкъ
  • коринячка
  • коринячкъ
  • куренячка
  • куренячкъ
  • куринячка
  • куринячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-няч-ка
членувано ко-ре-няч-ка-та
мн.ч. ко-ре-няч-ки
членувано ко-ре-няч-ки-те
звателна форма