коренче

Речник на българския език

ко̀ренче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • коренчи
  • коринче
  • коринчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рен-че
членувано ко-рен-че-то
мн.ч. ко-рен-че-та
членувано ко-рен-че-та-та