коренопло̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
коренопло̀дна, коренопло̀дно, мн. коренопло̀дни, прил. За растения — които имат удебелени корени, използвани за храна. Морковът е кореноплодно растение.
Грешни изписвания (15)
- кореноплодин
- коренуплоден
- коренуплодин
- кориноплоден
- кориноплодин
- коринуплоден
- коринуплодин
- куреноплоден
- куреноплодин
- куренуплоден
- куренуплодин
- куриноплоден
- куриноплодин
- куринуплоден
- куринуплодин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ре-ноп-ло-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-ре-ноп-лод-ния | ||
| пълен член | ко-ре-ноп-лод-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-ре-ноп-лод-на | ||
| членувано | ко-ре-ноп-лод-на-та | ||
| ср. р. | ко-ре-ноп-лод-но | ||
| членувано | ко-ре-ноп-лод-но-то | ||
| мн. ч. | ко-ре-ноп-лод-ни | ||
| членувано | ко-ре-ноп-лод-ни-те | ||