коремче

Речник на българския език

корѐмче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. корѐм

Грешни изписвания (3)

  • коремчи
  • куремче
  • куремчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рем-че
членувано ко-рем-че-то
мн.ч. ко-рем-че-та
членувано ко-рем-че-та-та