корелативен

Речник на българския език

корелатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

корелатѝвна, корелатѝвно, мн. корелатѝвни, прил. Който се намира в корелация. Корелативни понятия.

Грешни изписвания (15)

  • корелативин
  • корелътивен
  • корелътивин
  • корилативен
  • корилативин
  • корилътивен
  • корилътивин
  • курелативен
  • курелативин
  • курелътивен
  • курелътивин
  • курилативен
  • курилативин
  • курилътивен
  • курилътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ре-ла-ти-вен
непълен член ко-ре-ла-тив-ния
пълен член ко-ре-ла-тив-ни-ят
ж. р. ко-ре-ла-тив-на
членувано ко-ре-ла-тив-на-та
ср. р. ко-ре-ла-тив-но
членувано ко-ре-ла-тив-но-то
мн. ч. ко-ре-ла-тив-ни
членувано ко-ре-ла-тив-ни-те