корелат

Речник на българския език

корела̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Съотносително понятие, чието съдържание се изяснява чрез съпоставяне с някое друго понятие.

Грешни изписвания (3)

  • корилат
  • курелат
  • курилат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-лат
непълен член ко-ре-ла-та
пълен член ко-ре-ла-тът
мн.ч. ко-ре-ла-ти
членувано ко-ре-ла-ти-те
бройна форма ко-ре-ла-та
звателна форма