коректу̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. коректу̀ри, ж.
1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура.
2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. Взех коректурите на книгата.
1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура.
2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. Взех коректурите на книгата.
Грешни изписвания (7)
- коректуръ
- кориктура
- кориктуръ
- куректура
- куректуръ
- куриктура
- куриктуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-рек-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | ко-рек-ту-ра-та | |
| мн.ч. | ко-рек-ту-ри | |
| членувано | ко-рек-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |