корѐктор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. корѐктори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в него.
прил. корѐкторски, корѐкторска, корѐкторско, мн. корѐкторски. Коректорска работа.
прил. корѐкторски, корѐкторска, корѐкторско, мн. корѐкторски. Коректорска работа.
Грешни изписвания (3)
- коректур
- куректор
- куректур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-рек-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-рек-то-ра | |
| пълен член | ко-рек-то-рът | |
| мн.ч. | ко-рек-то-ри | |
| членувано | ко-рек-то-ри-те | |
| бройна форма | ко-рек-то-ра | |
| звателна форма | — | |