кореком

Речник на българския език

кореком съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-ком
непълен член ко-ре-ко-ма
пълен член ко-ре-ко-мът
мн.ч. ко-ре-ко-ми
членувано ко-ре-ко-ми-те
бройна форма ко-ре-ко-ма
звателна форма