корвета

Речник на българския език

1. корвѐта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • корветъ
  • курвета
  • курветъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-ве-та
членувано кор-ве-та-та
мн.ч. кор-ве-ти
членувано кор-ве-ти-те
звателна форма —

2. корвета — ед. ч. непълен член

корвета е производна форма на корвет (ед. ч. непълен член).

3. корвета — бройна форма

корвета е производна форма на корвет (бройна форма).

Връзки