корабоплаване

Речник на българския език

корабопла̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Водно съобщение, водно плаване. Речно корабоплаване. Морско корабоплаване.

Грешни изписвания (15)

  • корабоплавъне
  • корабуплаване
  • корабуплавъне
  • коръбоплаване
  • коръбоплавъне
  • коръбуплаване
  • коръбуплавъне
  • курабоплаване
  • курабоплавъне
  • курабуплаване
  • курабуплавъне
  • куръбоплаване
  • куръбоплавъне
  • куръбуплаване
  • куръбуплавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ра-боп-ла-ва-не
членувано ко-ра-боп-ла-ва-не-то
мн.ч. ко-ра-боп-ла-ва-ния
членувано ко-ра-боп-ла-ва-ни-я-та