копър

Речник на българския език

ко̀пър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Градинско тревисто растение със силно нарязани листа и силна миризма, което се употребява като подправка, в медицината и в козметиката.
прил. ко̀пърен, ко̀пърена, ко̀пърено, мн. ко̀пърени. Копърено семе.

Грешни изписвания (1)

  • копар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пър
непълен член ко-пъ-ра
пълен член ко-пъ-рът
мн.ч. ко-пъ-ри
членувано ко-пъ-ри-те
бройна форма ко-пъ-ра
звателна форма