копула

Речник на българския език

ко̀пула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В биологията — свързване.
2. Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка.

Грешни изписвания (3)

  • копола
  • кополъ
  • копулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пу-ла
членувано ко-пу-ла-та
мн.ч. ко-пу-ли
членувано ко-пу-ли-те
звателна форма