коприна

Речник на българския език

копрѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна.
2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна.
3. Изделия от такава тъкан. Облечена е в коприна.
Като коприна. 1. — Мек, жив, приятен за пипане. Косата ѝ е като коприна.
2. Лъскав, блестящ. Блести на слънцето като коприна.
Изкуствена коприна. — Текстилно влакно, получено по синтетичен начин.
Естествена коприна. — Коприна, добита от пашкула на копринената буба.

Грешни изписвания (3)

  • копринъ
  • куприна
  • купринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коп-ри-на
членувано коп-ри-на-та
мн.ч. коп-ри-ни
членувано коп-ри-ни-те
звателна форма