копойче

Речник на българския език

копойче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пой-че
членувано ко-пой-че-то
мн.ч. ко-пой-че-та
членувано ко-пой-че-та-та