копка

Речник на българския език

ко̀пка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀пки, ж.
1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка.
2. Копване.
3. Разг. Дупка. По пътя е пълно с копки.

Грешни изписвания (1)

  • копкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коп-ка
членувано коп-ка-та
мн.ч. коп-ки
членувано коп-ки-те
звателна форма —

Връзки