копитен

Речник на българския език

копѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • копитин
  • купитен
  • купитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-пи-тен
непълен член ко-пит-ния
пълен член ко-пит-ни-ят
ж. р. ко-пит-на
членувано ко-пит-на-та
ср. р. ко-пит-но
членувано ко-пит-но-то
мн. ч. ко-пит-ни
членувано ко-пит-ни-те