копирен

Речник на българския език

копѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

копѝрна, копѝрно, мн. копѝрни, прил.
1. Който служи за копиране. Копирна хартия.
2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копирна техника.
Копирен апарат. — Апарат, който заснима моментално от един лист хартия върху друг.

Грешни изписвания (3)

  • копирин
  • купирен
  • купирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-пи-рен
непълен член ко-пир-ния
пълен член ко-пир-ни-ят
ж. р. ко-пир-на
членувано ко-пир-на-та
ср. р. ко-пир-но
членувано ко-пир-но-то
мн. ч. ко-пир-ни
членувано ко-пир-ни-те