копиемет

Речник на българския език

копиемет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пи-е-мет
непълен член ко-пи-е-ме-та
пълен член ко-пи-е-ме-тът
мн.ч. ко-пи-е-ме-ти
членувано ко-пи-е-ме-ти-те
бройна форма ко-пи-е-ме-та
звателна форма