копеле

Речник на българския език

ко̀пеле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ко̀пелета, ср.
1. Извънбрачно дете.
2. Жарг. Лош човек, мръсник. Излъга ме, копелето му с копеле.

Грешни изписвания (3)

  • копели
  • копиле
  • копили

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пе-ле
членувано ко-пе-ле-то
мн.ч. ко-пе-ле-та
членувано ко-пе-ле-та-та