копелдаче

Речник на българския език

копелдаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пел-да-че
членувано ко-пел-да-че-то
мн.ч. ко-пел-да-че-та
членувано ко-пел-да-че-та-та