коопериране

Речник на българския език

кооперѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • коопериръне
  • коопириране
  • коопириръне
  • коупериране
  • коупериръне
  • коупириране
  • коупириръне
  • куопериране
  • куопериръне
  • куопириране
  • куопириръне
  • куупериране
  • куупериръне
  • куупириране
  • куупириръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-о-пе-ри-ра-не
членувано ко-о-пе-ри-ра-не-то
мн.ч. ко-о-пе-ри-ра-ния
членувано ко-о-пе-ри-ра-ни-я-та